ДОПИЛЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; допилèя се, -èеш се, мин. св. допиля̀х се, прич. мин. св. деят. допиля̀л се, -а се, -о се, мн. допилèли се, св., непрех. Разг. Неодобр. Идвам някъде, обикн. като неканен, нечакан, нежелан гост; домъквам се, довличам се. Пък и от тоя пусти загорец, гдето се е допилял неканен в село, може ли жена да се опази! То един делия, брате, един халосник, дето го няма по света! Чудомир, Избр. пр, 14. — Не обичах го. Отде се допиля в нашето село? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 132. — Овцете си преживят в кошарата — успокои го Василчо. — А защо се допиля в такова време? М. Марчевски, ГБ, 152. Още от вратата бабата го посрещна сърдито: — Какво си се допилял, бре, ни в туй, ни в онуй време? К. Калчев, СТ, 12.